Противно на заглавието, в което намесих Гьонч и Гьодел, няма да стане кой знае колко дума за тях по причини, които се надявам да станат ясни в хода на изложението. Всъщност, Гьодел присъства инкогнито между редовете.

Изкуството на фугата (Die Kunst der Fuge) е последното произведение, писано от ръката на Бах преди болестта да сложи край на зрението му. След това той диктува най-вече на зет си Johann Christoph Altnickol още няколко части и доработки на други свои произведения, между които хоралът Von deinen Thron tret’ hiermit, за който ще стане дума по-нататък и е свързан, макар и нелепо, с първото издание на ‘Изкуството...’ през 1751.

Сборникът се състои от 14 фуги, основани върху една тема. Всяка е озаглавена ‘Contrapunctus’ и съответно номерирана. (Заглавието на сборника, Die Kunst der Fuge е поставено при издаването му през 1751 след смъртта на Бах.) Всяка следваща фуга се усложнява с въвеждането на нови гласове. Последната фуга е четиригласна и се състои от три части, като всяка следваща се основава на оригиналната тема, но развита по собствен начин. Всъщност, частите би трябвало да са четири, но ръкописът прекъсва на третата тема, основана на поредицата си-бемол, ла, до, си (или в немската нотация (B A C H). На практика може да се каже, че четирите части представляват четири фуги, обединени от обща тема, но развити по специфичен план.

Ръкописът на тази фуга (Contrapunctus XIV) се състои от 239 такта на пет листа и днес се съхранява в музикалната колекция на Deutsche Staatsbibliothek, Berlin под номер P200. В продължение на години незавършеността на това произведение не предизвиква никакво съмнение. Бележката на края фугата от сина Филип Емануел, както и информацията в некролога на Бах са пределно ясни и категорични – болестта и последвалата смърт на композитора прекъсват замисъла му.

По-късните изследвания обаче внасят съмнение в тази трактовка. Оказва се, че Бах започва да работи над ‘Изкуството...’ доста по-рано, отколкото се предполагаше – някъде в края на 1730-те или началото на 1740-те), като целият процес по създаването и подготовката за печат отнема около 10 години.. Самият ръкопис P200 датира от август 1748 до октомври 1749 и се явява последният дошъл до нас от ръката на Бах.

Лансира се идеята, че Бах все пак е завъшил цикъла и незавършеността на ръкописа е резултат от съвсем други причини. Една от най-убедителните хипотези в това отношение е на Christoph Wolff, изказана за първи през 1973 и после публикувана в Current Musicology през 1975. Веднага искам да уточня, че Christoph Wolff хич не е случайно име – той е нещо като главния редактор на новото допълнено издание на сборника документи, свързани с Бах (The New Bach Reader. A Life of J. S. Bach in Letters and Documents, което имам удоволствието да притежавам).

Хипотезата на Wolff е далеч от романтиката: Бах спира на 239-я такт, тъй като продължението е излишно. Липсващата четвърта тема представлява логическо следствие от първите три, получено по строгите правила на развитието на темите и, както показва Goencz в неговата матрица, елегантно се вписва общата постройка на целия Contrapunctus XIV.

Дали обаче това наистина може да е приеме безусловно?

За по-нататъшното изследване на загадката на Contrapunctus XIV е важно да се проследи развитието на самия бахов автограф. В първата страница нотният текст е изписан грижливо и без нито една поправка, което говори, че Бах вече е имал достатъчно яснота за концепцията на фугата. Освен това, изписването на нотите е малко по-едро от обичайното, което означава, че е бил предназначен за гравиране. Без да се впускам в подробности, ще отбележа само, че тази техника (Abklatschvorlage) е била една от най-разпространените по времето на Бах:

Нещата обаче вземат съвсем различен обрат на следващите страници. Постепенно записът става неравен, с характерния за Бах леко наклонен надясно почерк в изписването на опашките на нотите. Първите корекции са свързани основно с поправки на някои от гласовете на фугата – най-вече промяна в дължините на нотите, но по-нататък започват да се появяват и поправки, свързани с хармонизацията:

Към края на ръкописа корекциите стават толкова съществени. че цели тактове биват задраскани и пренаписани отново:

Няма да проследявам в подробности тези корекции, тъй като за това се изисква навлизане в дълбоки води. Подробен анализ може да се намери в книгата на Т.В. Шабалина, Рукописи Й.С. Баха: ключи к тайнам творчества. Изд. Logos, 1999). За илюстрация на детайлността този анализ ще приведа само малък откъс:

Най-вероятно материалите за ръкописа са били подготвяни предварително. Едва ли Бах би се захванал с такава сложна фуга без предварителна подготовка. Резултатът от анализа на ръкописа обаче говори, че по време на записа върху нотната хартия първоначалният замисъл се е променял и нееднократно и на практика е довел до изцяло ново композиране.

От анализа на ръкописа и най-вече по начина, по който Бах е правил корекциите в него, може да се направи обратното на Wolff заключение, а именно, че това е незавършена композиция.

Съществуват и други податки за незавършеноста на Contrapunctus XIV. В тритомната биография на Бах Forkel се позовава на оригиналното издание на Некролога, където, както писах в началото, причината за незавъшеността на ‘Изкуството...’ е заявена категорично: Seine letzte Kranckheit, hat hat ihn verhindert, seinem Entwurfe nach, die vorletzte Fuge voellig zu Ende zu bringen, und die letzte, welche 4 Themata enthalten, und nachgehends in allen 4 Stimmen Note fuer Note umgekehret warden sollte, auszuarbeiten.. (Болестта го възпрепятства да да завърши предпоследната фуга така, както той я беше замислил, и да отработи последната, която трябваше да съдържа четирите теми и която в последствие трябваше да бъде включена във всичките четири гласа с точност до нота.)

Филип Емануел пише знаменитата си бележка (NB) в края на ръкописа няколко години по-късно. Когато Бах умира, синът му не е в Лайпциг и не взема непосредствено участие в подоготвката на изданието на Die Kunst der Fuge. През последните месеци от живота на Бах, край него са се намирали много негови близки, приятели и ученици и биха могли да свидетелстват за това как е протичало композирането на ‘Изкуството...’, така че Филип Емануел едва ли би си позволил да си измисля подобен запис.

И така, разполагаме със следните факти по отношение на незавършеността на ‘Изкуството...’:

1) автографът, прекъсващ на 239-я такт.
2) бележката на Филип Емануел на последната страница
3) фрагмент от фугата, възпроизведен в оригиналното издание до 233-я такт (не го споменах в изложението по-горе)
4) съобщението на титулната страница на първото издание през 1751
5) некрологът
6) биографията на Форкел

До този момент не са открити никакви други източници, съдържащи нова информация – копия, ръкописи, тайнствени X-страници и т.н. Което разбира се, не прави загадките около тази фуга по-малко.

И така, възможните реконструкции на базата на математически анализ, гьоделови конструкции и други подобни са любопитни сами по себе си, но все пак си остават в сферата на предположенията и догадките и най-вече – забава за ума. Като реконструкцията на Zoltan Goencz:

 http://www.youtube.com/watch?v=2sTsCtiUpn0&feature=relmfu

http://www.youtube.com/watch?v=1DPqVVfm9JU

 която обаче по никакъв начин не може да замени ето това:

 https://www.youtube.com/watch?v=CpnfQntMisc

 И накрая, за нелепостта, с която започнах по-горе:

На титулната страница на първото издание на Die Kunst der Fuge през 1751 четем (в много приблизителен превод): Този труд, който покойният господин автор поради заболяване на очите и последвалата го смърт, не беше в състояние да завърши последната фуга, където той с въвеждането на третата тема, назовава своето име, беше решено от приятелите му да почетат музата му с една четиригласна обработка на църковен хорал в последвствие продиктуван от покойния, когато той вече беше ослепял, на един от приятелите си, който и го записа.. Става дума именно за хорала Von deinen Thron tret’ hiermit, който бива лепнат като финал и част от целия цикъл Die Kunst der Fuge. Само ще добавя, че съществува едно великолепно изследване върху този хорал и вързката му с протестантското въприемане на смъртта, направено в книгата Bach and the Meanings of Counterpoint от David Yearsley.

Това беше съвсем-съвсем накратко и не много систематично, защото наистина темата е необятна и не може да се обхване в няколко реда.