Не ме впечатли. Прекалено градски. Липсваше онази специфична атмосфера, която да го отличава от другите градове. Или поне аз не успях да я доловя.

Макар останките от империята да са навсякъде, доволно внушителни и в много случаи добре запазени (или умело реставрирани), бяха нещо видяно та чак преекспонирано от снимки, книги – изобщо от всичко, което всеки човек е учил и чел за Римската империя.

Да, Колизеят наистина на живо е внушителен с размерите си дори за днешните представи. Представям си как е поразявал съвременниците му (каквато е била и целта).

Иначе самият град си е лудница отвсякъде. Непрекъснат поток от коли, мотоциклети, велосипеди (почти не видях обособени велоалеи), автобуси и пешеходци. За да пресечеш на пешеходна пътека, трябва да си много нахален. Докато не тръгнеш по нея, гледайки шофьорите с възможно най-наглия поглед право в очите, никой няма да ти спре. Да не говорим, че не признават ограничителната линия пред зебрата и най-често спират почти върху самата зебра. Едва те изчакват да минеш пред тях и моментално потеглят зад гърба ти. На всичкото отгоре щом някой автомобил спре, тези зад него започват неистово да му свирят. Целият град ехти от клаксони. Явно това им е като национален спорт.

За кафето и сладоледа не отварям дума. Божествени, както може да се очаква. Ресторанти с морска храна – невероятни огромни кралски скариди. Ядеш и си облизваш пръстите - съвсем буквално. Пиците с морски дарове – също. Посипани с няколко вида стриди, миниатюрни октоподчета и какво ли не, всичко това полято с пикантен сос. Само дето не открих любимите ми равиоли, каквито съм ял на други места в Италия. Ама не е голяма загуба. Има и други вкусотии, но не съм чак такъв кулинар, че да се впускам в описания.

Ватиканът обаче е друга работа. Разходих се из музея с впечатляваща колекция от всичко, каквото човек може да си представи (и каквото не може) – статуи, релефи по стените, фрески по стените и таваните, мозайки и мраморни фигури, страхотни гоблени и огромни карти, изобразяващи папските владения през вековете. Постоях близо час в Сикстинската капела, разглеждайки фреските на Микеланджело в тяхната цялост и красота. Единствено там снимането беше абсолютно забранено и с право – няма никакъв смисъл, защото на снимките няма как да се предадат връзките между фигурите и да се възприеме цялата картина на капелата. Тя е направена за съзерцание и възхита.

Въпреки че съм изгледал множество снимки и филми за базиликата Св. Петър, въпреки че очаквах огромните й размери, вътрешното й пространство ме порази. Гигантска, без да е потискаща и отблъскваща. Съвършени пропорции и абсолютно премерена красота във всеки детайл. Обикаляш я и във всеки момент откриваш по нещо ново и различно. За знаменитата микеланджелова Пиета няма да отварям дума – точно такава, както е на хилядите снимки. За разлика от онази другата му недовършена пиета в капелата на Медичите във Флоренция, която е изумителна и много по-въздействаща. Поне за мен.

А, да не забравя – фамозните папски гвардейци наистина са страхотни. Друго си е да ги види човек на живо.

Извън Ватикана другите два музея, които разгледах с удоволствие, са Вила Боргезе и Вила Джулия. Първата е лятна резиденция на фамилията Боргезе, а втората е превърната в музей на етруските – нещо, което силно ме интересуваше. Тайнствен народ, за който се знае много малко, със специфична култура, която в много аспекти е напълно необяснима. Така например, имаше изложени някакви странни съдове със сложна форма, чието предназначение е напълно непонятно. Иначе голяма част от експонатите са гръцки вази или съдове, изрисувани в гръцки стил, защото е известно, че етруските са развивали интензивна търговия с древна Елада.

Във вила Боргезе се нагледах на прекрасни стенописи, статуи и картини от известни (Тициан, Рубенс, Караваджо, Лукас Карнах Стари, Рафаело, Веронезе) и по-малко известни художници. Колекцията и там е внушителна. Изобщо, обитателите й са били разбирачи.

Ми голям е, откъдето и да го погледнеш:

Дискретна снимка на служба в една от многото църкви:

Факир:

Di Trevi. Няма начин да го подмине човек:

Дет съ вика, любимо място за срещи на римляните и най-вече на гостите на столицата. Особено откакто Фелини го увековечи. Добре че забраниха на народа да се мята в него и да се изживява като Мастрояни и Анита Екберг:

Базиликата Св. Петър, Ватикана:

Гвардейците:

Ватикана, Музеят:

Кой казва, че 3D рисунките са сегашна измишльотина:

Мъничко от Вила Борегезе:

Пускам тази статуя на Бернини ‚Отвличането на Персефона от Хадес‘:

заради ей този детайл – впитите пръсти в плътта:

Вила Джулия, етруските:

и още много снимки, но да не отегчавам.