За втори път съм в този град. И пак ме очарова. Може би защото съм все извън туристическия сезон. Сега отидох в края на януари специално за откриването на венецианския карнавал. (До Рио ми е малко нещо далече, а и шумотевицата не ме привлича.)

Хотелът е същият като миналия път, на гърба на площада Сан Марко. При всяко пътуване внимателно избирам хотелите да са на стратегически места. Гледката от прозореца е прекрасна – покриви, базиликата Сан Марко и кулата с часовника с двамата маври отгоре, които бият камбаната на всеки половин час:

Няма да се разпростирам в дълги описания, просто ще пусна малко снимки.

От карнавала:

 
През зимата. Малко тъжна и самотна, но аз точно такава я видях. И я заобичах още повече. Като Флоренция.

Бабата с хаванчето:

Този релеф е на една уличка, което излиза на площада при двореца на дожа.

Легендата твърди, че навремето група съзаклятници решили да утрепят дожа на Венеция и да премахнат републиката (щото Венеция е била република, дожът се е избирал от нещо като парламент, който пък му държал сметка какви ги върши). Речено-сторено. Тръгнали синковците през нощта към двореца обаче една бабичка, която явно страдала от старческо безсъние, чула съмнителен шум под прозореца си и както си му е ред, любопитството я накарало да погледне надолу. Добре ама нали била и малко недовиждаща пък и бързала да не изпусне клюката, без да ще бутнала масивното хаванче, дето си приготвяла билки за илачи, то паднало и утрепало баш знаменосеца на превратаджиите. Онези се засуетили объркано, щото то преврат без знаменосец бива ли, дворцовата стража чула шума, довтасала и ги сгащила всичките накуп. Така венецианската република била спасена (също като историята с римските гъски).