Една седмица във Флоренция (за Милано - друг път):

Е, няма такъв град!
И би трябвало да спра дотук, защото всякакви писаници и снимки ще са кощунство в безпомощността си да предадат вълшебството му.

Живях една седмица в ренесанса.
Като флорентинец :)

Толкова съм чел и гледал за ренесанса, че нямах нужда от пътеводители с описания на дворците, катедралите, картините и статуите. Обаче всичко прочетено и гледано избледня пред оригиналите. Нито една репродукция и снимка не могат да предадат въздушната плът на тициановата Венера, нито удивителните драперии на леонардовото Благовещение, в което по гънките на дрехите на ангела и Дева Мария можеш да усетиш разликата в плътността на материите.
В Уфици прекарах целия ден. Накрая Веронезе, Тинторето, Леонардо, Тициан, Вазари, Джото, Ботичели, Микеланжело, Караваджо ми се сляха в едно. За римските копия на познатите от учебниците гръцки статуи да не говорим.

Точно пред хотела ми се намираше знаменитата капела на Медичите, в която са саркофазите със скулптурните групи на Микеланджело - денят-нощта и зората-здрача, но преди да стигна до тях, бях потресен от вътрешността на параклиса - удивителни изображения от разноцветни мраморни парчета. ама такива цветове и такова съчетание, че виждаш нюансите им и отблясъците на светлината от всяко гроздово зърно, сенките на листата и какво ли не. Иде ти отвътре да изтърсиш "Е, те такова животно нема!". Там се захласнах пред другата микеланджелова Пиета (не онази известната във Ватикана, а другата, недовършена, със свличащото се тяло на Христос. Един детайл, неличащ на официалните снимки, ме потресе – майка му, опитвайки се да го задържи в ръцете си, притворила очи, едва доловимо целува сина си по косата. Смразяващо!



И над всичко това - il Duomo с купола на Брунелески. Не, това не е просто купол, това е дъ купол. Всъщност - дъ куполЪТ. Никоя снимка не може да предаде мащабите му. Гигантски, но без да те потиска. Просто възхитителен. Всъщност този купол си пада малко нещо менте :) щото Брунелески печели конкурс с амбицията да направи най-големия купол, ама после осъзнал, че тая работа няма как да стане без да се срути под тежестта си и изхитрувал: в действителност вътрешната му конструкция не е точно купол, а прецизно изградена поредица тухлени колони, които се събират на върха му.



Отвън е поставено сравнително леко покритие, което го оформя като почти купол, а отвътре - също такова, но по-малко със стенописите на Вазари. ако човек знае за този трик, веднага ще забележи, че отвътре куполът е по-малък. В кухините между двата е стълбата към площадката на върха. Успях да я изкача, метейки с език стълбите пред мен.

На площада, където е катедралата, в една ниша на отсрещната сграда се прехласнах по най-вълнуващата статуя - тази на самия Брунелески. Седнал, с пергел и чертеж в ръка, вдигнал поглед нагоре към безсмъртното си творение сякаш довършва някакъв последен щрих, който ще отнесе със себе си и който ние простосмъртните никога няма да узнаем. Толкова се прехласнах по тази статуя, че забравих да я снимам. А може би не беше необходимо*

Не мога да пропусна църквата Santa Croce. Изящна фасада, на която между двата християнски кръста и изобразена звездата на Давид. Просто архитектът й е бил евреин. Вътре са саркофазите на Микеланджело, Галилей, Данте (който всъщност е погребан в Равена), Макиавели и т.н. (изброих само най-известните имена).

Има още много, ама дет" съ вика друг път.

Следват няколко бледи илюстрации на част от видяното:

Градът по залез:



и нощем:

Вратите на рая. Това е оригиналът, който се пази в музея на Медичите. Отвън на мястото на източните порти на Батистерия е монтирано точното им копие. Снимката не може да предаде огромните й размери и красотата на детайлите по нея.


Куполът на Брунелески по залез:



Пак той, но на сутринта, както го гледах от прозореца на хотела

Ама наистина се вижда отвсякъде:

Сега обаче аз съм на върха на купола. Вдясно от другия купол, който се вижда долу (това е параклиса на Медичите в който си загубих ума и ми спря сърцето от възхищение), леко огряната от слънцето жълтеникава къща е хотелът ми


Пищен олтар и витраж:

 
Капелата на Медичите, гледана от прозореца на хотела. Камбаните биеха мелодично всяка сутрин в девет:

Улично задръстване с... мотоциклети - невероятно, но факт :)


Съвременно изкуство. Каката се чуди дали, ако целуне жабата, ще се получи принц или просто ще се мине :)



Полилеи, моля ви се :)

Във влака за Милано. На монитора наред с друга полезна информация и безполезни реклами се показва скоростта му в момента.

-------------
* Филипо Брунелески